Таекуондо е сравнително младо бойно изкуство, съчетаващо най-доброто от древните корейски системи за самозащита и японското Карате. То е учение, което предлага на практикуващите разнообразни методи за самоусъвършенстване чрез трениране на тялото и ума и повлиява развитието на духовни и психологически качества наравно с чисто физическите.

Първите исторически сведения за използването на Таекуондо датират още пр. н.е., когато Корея е разделена на три кралства: Сила, основано в равнината на Кингджу през 57 г. пр.н.е., Когурьо – основано през 37 г. пр. н.е. в южна Манджурия и северната част на Корейския полуостров, и Пекче – основано в югозападната част на Корейския полуостров през 18 г. пр.н.е. 

Текион се счита за най-ранната известна форма на Таекуондо. Историческите анали разказват, че най-малкото от трите кралства – Сила, било чест обект на набези от страна на японските си съседи.  Наложило се Сила да потърси помощта на крал Гуангето и воините му от кралство Когурьо. По това време майстори от Когурьо избрали неколцина воини от Сила и ги обучили в бойното изкуство Текион. Така бил създаден елитният отряд на кралство Сила – „Хваранг“, известен като „процъфтяващите рицари“.

„Хваранг“ създали военна академия за синовете на кралското семейство, наречена "Хваранг-до", което в превод означава "пътят на разцъфващото човечество", някъде се среща и като „пътят на процъфтяващата младеж“. „Хваранг“ обучавали в Текион, история, конфуцианска философия, етика, будистки морал и военна тактика. Водещите принципи на воините на „Хваранг“ били лоялност, социален дълг, доверие, храброст и справедливост.[1] Именно затова се приема, че военният отряд на Сила „Хваранг“ всъщност допринася за  развитието и разпространението на Таекуондо в Корея, въпреки че то се появява за пръв път в кралство Когурьо.

Със залязването на кралство Сила през 10 в. н. е. будизмът останал държавна философия, но фокусът на бойното изкуство е променен – от система за физическо, духовно и културно развитие, Текион  придобива изразено военен характер и името му е променено на Субак. Феодалите от династия Корио (932 - 1392) използвали широко бойното изкуство при подготовката на личните си гвардии. Войниците преминавали специална подготовка, при която с помощта на скокове събаряли с удар с крак препускащ на кон противник.[2] Военните редици също били реорганизирани; за пръв път те включват подразделение на въоръжени будистки монаси, наречени “Хангмагун”, или в превод „Корпусът на демоните“. Това е период от историята на Корея, в който бойните изкуства (тези боравещи с оръжие и бойните изкуства без оръжие) започват да бъдат официално систематизирани и документирани.[3]

От писмените исторически източници е известно, че първата широкоразпространена книга за  Таекуондо е през периода на управление на династията Ий, позната още като династия Чосон (1392-1910).  За пръв път бойното изкуство достига до народа и не е ограничено само до военните.[4] Ий управлява Корея до началото на XX век, време в което технологиите се развиват (появява се барутът), а будизмът губи влияние и е заменен от конфуцианството като държавна религия.   То проповядва, че висшата класа трябва да чете поезия и да се занимава с музика, а бойните изкуства са за обикновените хора. Това води до сериозен спад в интереса към Субак, залязването му като бойно изкуство и развиването му под формата на национална игра.[5]

Парадоксално, но японската окупация на Корея (1910-1945) води до възраждането и развитието на бойните изкуства на полуострова. За да контролира корейския патриотизъм, японската империя налага официална забрана върху практикуването на традиционни бойни изкуства, използването на корейски език, а книгите и всички писмени източници били изгаряни. В отговор на забраната много корейци се самоорганизирали и започнали тайно да практикуват субак в отдалечени планински манастири. Други напуснали Корея, за да могат свободно да изучават японските и китайски бойни изкуства.

След освобождението на Корея и края на Втората световна война през 1945г., на Корейския полуостров възникват редица школи като Чунг До Куан, Сонг До Куан, Му Дук Куан, Куон Боп, Юн Му Куан и др. Всяка от тях претендирала, че обучава в традиционни бойни изкуства, но всъщност наблягали на отделни елементи от Текион/Субак. Положени са големи усилия за систематизирането им в единна  система от техники с крака и ръце, на която през 1955 г. е дадено името Таекуондо.

Историята на Таекуондо няма да бъде пълна, ако не разкажем накратко кой е неговият създател.

Генерал Чой Хонг Хи (1918-2002) е роден на 9^ти ноември в местността Хуа Дае, област Мион Чун в сегашна КНДР. Като малък той е бил доста болнав и едва дванадесетгодишен, Чой е изпратен от баща си да учи калиграфия при Хан Ил Донг, който бил и майстор по Текион. Виждайки слабото здраве на своя ученик, наред със заниманията по калиграфия, учителят започва да укрепва тялото на Чой с упражнения от Текион. През 1937 година, Чой е изпратен в Киото, Япония за да продължи обучението си. Там той среща своя сънародник Ким, който преподавал Карате. След две години усилени тренировки Чой става носител на черен пояс по Карате.

Със започването на Втората световна война, Чой е принуден да постъпи в Японската армия, но е въвлечен в Корейското движение за независимост и е затворен в японски затвор. Там той продължава да поддържа физическата си форма с тренировки, съчетаващи техники от Текион и Карате. Скоро неговите съкилийници стават негови ученици, а след известно време целият затвор се превръща в тренировъчна зала. След седем години затвор, през август 1945 година Чой е освободен.

През януари следващата година Чой получава назначение от армията на Южна Корея като командир на подразделенията в Куан Джу. Там младшият лейтенант започва да обучава войниците на своето бойно изкуство.

През 1948 година е изпратен в Сеул на длъжност началник по придвижването и снабдяването на войските и става инструктор в американската школа на военната полиция. През 1949 година Чой за първи път пребивава в САЩ във висшата офицерска школа Рейл, където демонстрира техниката на своето бойно изкуство.

На остров Че Джу, Чой организира ударната 29^та пехотна дивизия, която след време става авангарда на съвременното Таекуондо. В базата на дивизията бил създаден спортен клуб О До Куан, в който се готвели не само инструкторските кадри за армията, но и се развивала системата на съвременното Таекуондо на базата на Текион и Карате. В края на 1954 година Чой става генерал – майор.

През 1955 година Таекуондо получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана е специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели на републиката. Разглеждали се няколко варианта за наименование на новия вид бойно изкуство. На 11 април свиканата комисия приела името Таекуондо, като наименование, което с най-голяма точност описвало предложеното от генерал Чой Хонг Хи ново бойно изкуство („Тае“ – означава крак, изпълнение на удари с крака; „Куон“ – ръка, нанасяне на удари с ръка; „До“ – път.).
През 1959 г. Чой е избран за президент на новосформиралата се Корейска таекуондо асоциация (КТА), чиято цел е да обедини сформираните школи, да унифицира, популяризира и разпространява новото бойно изкуство. Също така, през 1959 година Таекуондо започва да се разпростира извън границите на Корея. КTA спонсорира дванадесет майстори, които пътували по целия свят и разпространявали изкуството, като повечето от тях трайно се установили в държавите, в които преподавали Таекуондо и създали национални федерации.

През 1966 г. генерал Чой Хонг Хи (съосновател на Oh Do Kwan) се оттегля от KTA, за да популяризира таекуондо под знамето на Международната таекуондо федерация (ITF). За нов президент на КТА е избран Ун-Йонг Ким.

Сега пред Корейската таекуондо асоциация стояло предизвикателството по какъв начин да формализира бойното изкуство. Задачата се усложнила от факта, че съществували противоречия и неясности по отношение на това какво означава да има "единен" стил на корейските бойни изкуства. Дали всички школи ще преподават едни и същи техники и форми, или ще продължат да развиват и разпространяват своите версии на бойното изкуство? Възникнал и въпросът дали всеки куан ще продължи да дава свои собствени черни колани, или тази привилегия ще бъде предоставена на централизиран орган?[6]

Отговор на този въпрос е даден през 1972 г.  със създаването на Кукиуон – международната таекуондо централа, която отговаря за обучението и сертифицирането на инструкторите в цял свят. Въпреки това куан системата в Корея просъществува още 5 години – до 7 август 1978 г., когато е подписана Прокламация за обединение. С нея школите засвидетелстват своята подкрепа към Кукиуон и слагат край на обединителния процес.

Световната федерация по таекуондо (WTF) е създадена на 28 май 1973 г. в Сеул, за да популяризира Таекуондо като състезателен спорт. За нейн президент е избран президентът на КТА - Ун-Йонг Ким. Едно от първите големи постижения на WTF е представянето на таекуондо на олимпиадата в Сеул през 1988 г. и на олимпиадата в Барселона през 1992 г. като демонстративен спорт. През 2000 г. таекуондо става официален олимпийски спорт на летните олимпийски игри в Сидни, Австралия.

Днес Таекуондо се практикува в 210 държави и се е превърнал в глобален спорт с международно признание и олимпийски дух.

Без колебание можем да кажем, че мечтата на неговия създател генерал Чой Хонг Хи да даде своето бойно изкуство на всички хора, без значение от тяхната раса, религия или политическа принадлежност, е сбъдната реалност.  

ТАЕКУОНДО В БЪЛГАРИЯ[7]

Развитието на Таекуондо в България започва в края на 1976 г. с       д-р Валери Найденов, един от пионерите на Таекуондо и бойните изкуства у нас.

През 1985 г. в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи.

През 1988 г. се поставя за цел създаването на Българска Федерация по Таекуондо (БФТ) към Световната Таекуондо Федерация, както и подготовката на български национален отбор за участие в международни прояви. Малко по-късно Ким Унг Чол става първи преподавател в новосъздадената специалност „Таекуондо“ в Национална спортна академия.

През 1989 г. официално се учредява БФТ, с председател д-р Валери Найденов (6-ти дан).

В периода 1995-2010 г. БФТ се ръководи от Валентин Трънски. Голям принос за развитието и утвърждаването на Таекуондо в България по това време (2001–­ 2008) има и корейският инструктор, майстор Ким Хо – 7-ми дан.

Андрей Георгиев (5-ти дан) – председател на Българска Федерация по Таекуондо – стил ВТФ за периода 2010-2015 г. Под негово ръководство Федерацията достига високи спортно-състезателните постижения чрез спечелване на медали от Европейски първенства както при най-малките състезатели ( кадети (12-14 г.)), така и при мъже и жени.

Д-р Росен Михайлов – председател на Българска Федерация по Таекуондо – стил ВТФ за периода 07. 2015 – 04. 2016 г.

Иван Банчевски – почетен председател на Българска Федерация по Таекуондо – ВТФ, председател на ПР комисия към ETU.

Слави Бинев ( 5-ти дан) – председател на Българска федерация по Таекуондо – стил ВТФ от 2016 г.

ВАЖНИ ДАТИ, СВЪРЗАНИ С ИСТОРИЯТА НА ТАЕКУОНДО

• На 11 април 1955 г. Таекуондо получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея.
• През 1959 г. е създадена Корейската таекуондо асоциация и Таекуондо започва да се разпространява извън пределите на Корея.
• През 1966 г. генерал Чой Хонг Хи се оттегля от KTA, за да популяризира таекуондо под знамето на Международната таекуондо федерация (ITF). За нов президент на КТА е избран Ун-Йонг Ким.
• През 1972 г. е създадена Междунаротната таекуондо централа Кукиуон.
• На 28 май 1973 г. е основана Световната федерация по Таекуондо (WTF) с участието на 19 държави.  За нейн първи президент е избран  Ун Йонг Ким.  Първото световно първенство е в Сеул, Южна Корея. Днес федерацията има 209 (+1) членове.
• На 2 май 1976 г. е създаден Европейският Таекуондо съюз (ETU) с участието на 12 страни. В момента в него членуват 47 държави.
• На 7 август 1978 г. е подписана Прокламация за обединение на куановете в Корея.
• На 17 юли 1980 г.  WTF е призната от Международния олимпийски комитет по време на генералната сесия в Москва.
• На 17 септември 1988 г. Таекуондо дебютира като демонстративен спорт на Олимпиадата в Сеул.
• На 30 юли 1992 г. Таекуондо отново участва като демонстративен спорт на Игрите в Барселона.
• На 4 септември 1994 г., по време на сесията на МОК в Париж, мечтата се превръща в реалност! Таекуондо става официален олимпийски спорт за Игрите в Сидни през 2000г. От тогава Таекуондо присъства в официалната програма на олимпийските игри в: Атина през 2004, Пекин 2008,  Лондон 2012 и Рио де Жанейро 2016 г.