I.                 Изначална мисъл за духа на таекуондо[1]

Предшествениците на корейската раса преживявали множество природни бедствия и екзистенциални ограничения и затова трябвало да се уповават духовно на силата на природата - небе, дъжд, облаци, слънце, луна, дървета, камъни и т.н.

С установяването на племенните и земеделски общества, корейците се обединили около идеята за "сеон" (безупречна добродетелност), която се превърнала в основа на тяхното духовно упование. Хората се посвещавали на нацията и обществото, без да мислят за себе си. На преден план стояли лоялността към страната, синовният дълг и стремежът към справедливост.

Особено силно изразен е този дух по време на трите кралства – Когурьо, Сила и Пекче, когато Корейският полуостров е разкъсван от антагонистични настроения и набези от страна на съседните държави. При тези обстоятелства всяко кралство се опитвало първо да консолидира националното единство чрез издигането сред народа на дух за национална отбрана.

Корпусът на младежите воини – Хваранг-до, е типичен пример за унаследяването на този дух. Мисълта за лоялност и синовно благочестие ги  карала доброволно да се откажат от живота си в името на националната сигурност.

Друга тяхна добродетел, залегнала в основата на съвременната философия на таекуондо, е практическото им мислене за етика, с която обещавали да не извършват никакви етични грешки и никога да не изоставят своите социални задължения.

Така духът на таекуондо, въплъщаващ идеята за лоялност, благочестие, смелост - да не се отстъпва в бой, моралната мисъл за постоянство в ученето и действието и  идеята за търсене на мир, е предадена на настоящите корейци.

 
II.            Съвременната философия на таекуондо

Съвременната концепция за таекуондо е в хармонията на ума и духа, насочени към самоусъвършенстване.  „Пътят“ в таекуондо не е само процесът на израстване на практикуващия до достигането му до майсторска степен; „пътят“ („до“) всъщност е насоката, в която се развива живота на всеки таекуондист. Когато човек е силно отдаден на собственото си развитие, мисли и анализира действията си, тогава реално е способен да достигне пълна зрялост - не само физическа, но духовна и морална.

Съгласно философията на таекуондо практикуващите могат да се освободят от "Аз-а" и да живеят в хармония с Вселената. Тази философия се фокусира върху концепцията за взаимодействие на две противоположни природни сили (ин и ян). В основата на тази философия е понятието "дуалност" в природата. Хармонията се постига, когато противоположните сили се разпределят равномерно, за да се постигне баланс. Когато една сила доминира обаче, резултатът е несъгласие. Например, когато противникът използва положителна (агресивна) енергия, или с други думи инициира атака, защитникът трябва да използва отрицателна енергия, за да реагира, като отстъпи настрана, за да позволи енергията на тази атака да минава безобидно. По този начин онова, което някога е било трудно (атаката на нападателя), става меко (ненараняващо), а това, което е меко (пасивността на защитника), става трудно (ефективен начин да се противодейства на потенциално опасно нападение), което позволява връщането на баланса.

 В крайна сметка философията на таекуондо се стреми да доведе практикуващите до ниво на съзнание, известно като "настояще време". Това се случва, когато човек е напълно в хармония със самия себе си и природата до степен, в която тези действия и реакции винаги са съвършено координирани със силите в живота, независимо дали говорим за спаринг, за социална обстановка, или когато сме сами. Такъв човек трудно може да бъде разстроен, разбалансиран от нещата, които среща в живота си. Истинските таекуондо майстори са много позитивни, балансирани и светли като личности -  хора, които са намерили своя баланс в настоящето.

Всеки човек е способен да се координира със силите в живота по по-добър начин. Таекуондо учи на отговорност, честност и хармония в обществото. Истинският таекуондист знае как да се държи навсякъде, по всяко време. Основната цел на таекуондо е да насърчи повече справедливост, мъдрост, духовност и доверие между хората и по този начин да спомогне за изграждането на по-добро общество.[2]

Малко практикуващи осъзнават, че принципът е залегнал дори и в самата униформа (dobok). Смята се, че добокът произхожда от националния корейски костюм. Три геометрични форми са комбинирани в него: квадрат (в ръкави и панталони), кръг (колан около кръста) и триъгълник (V-образно деколте). Според теорията за дуалността в природата, трите основни компонента на Вселената и геометричните фигури на добока имат своя смисъл - панталоните символизират земята, коланът – човека, а горната част на добока- небето. Така безкрайната форма на колана – кръг – символизира веригата на човешкия живот между небето и земята. Белият цвят е чистотата на съзнанието и мира.

Част от философията на таекуондо учи на дисциплина и уважение към другите чрез спазването на определен етикет.  Така например:

- Поклонът показва уважение. Той се прави на влизане и излизане от тренировъчната зала (dojang), когато се иска разрешение или се обръщаме към някой с по-висока степен, както и в началото на изпълнение на всяко упражнение;

- В тренировъчната зала трябва да се пази тишина;

- Практикуващият тренира бос и без часовници, бижута и други;

- Мъжете/момчетата не трябва да носят  тениска под добока;

- Командите и инструкции на треньора (sabumnim) или на онзи, който замества треньора в момента, трябва да се спазват стриктно.

Тези принципи са само малка част от цялостната концепция на таекуондо да изгради един по-добър и мирен свят чрез почтени, отговорни, организирани и търсещи знанието хора. В този смисъл, бойното изкуство се стреми да развие положителните черти у характера на всеки трениращ: уважение, учтивост, добротата, надеждност, лоялност, смирение, смелост, търпение, постоянство, самоконтрол, непобедим дух и чувство за отговорност. Разбира се, това е дълъг и труден процес, който е свързан с много усилени тренировки и мнозина не успяват да постигнат съвършенство във всички тези аспекти. Въпреки това Тaекуондо е физическо, умствено и духовно усилие, което всеки от нас полага, за да развие своите положителни качества и да извлече максимума от възможностите си.

Нашата работа като треньори е да се стремим да постигнем тази цел!

 
III.        Философията на генерал Чой Хонг Хи

 1. Бъди готов да ходиш там, където ходенето може да бъде трудно и да правиш това, което трябва, дори да е невъзможно.

2. Бъди внимателен към слабите и твърд към силните.

3. Бъди доволен от парите и възможностите, които имаш, но от уменията си – никога.

4. Винаги завършвай това, което си започнал, без значение дали е малко или голямо.

5. С желание учи всеки, независимо от религията, расата и идеологията му.

6. Никога не отстъпвай пред натиск и заплахи в преследване на благородната си цел.

7. Преподавай знанията и уменията си с действия, а не с думи.

8. Винаги бъди себе си, дори и когато обстоятелствата не са в твоя полза.

9. Бъди вечния учител, който учи с тяло, когато е млад, с думи, когато е стар и с духовни напътствия след смъртта си.

Автор: Стиляна Петрова, 2^ри гуп

Редакция: СКТ „Файър-София” ®